от Уил Гад (превод Б.Ралчев) Част 1 | Част 3
Това е втора част от материал за термиките в три части. Първата част е посветена на това как термиките се формират и отделят от повърхността, а тази – на връзките между термиките и облаците. Финалната, трета част ще разглежда техниките за летене в термика.
Най-напред ще се обърнем към най-видимите индикатори за термика – облаците. Има десетки книги, посветени на температурните градиенти, нестабилността и пр. Идеите, представени по-долу са по-скоро практически правила за летене по облаците и другите небесни признаци за термика, отколкото точен метеорологичен материал. При това аз правя някои големи опростявания, които може и да не са съвсем вярни.
Представата за това какво става в небето се добива от наблюдението му. Четенето на книги (включително на материали като този) помага, но Вие се нуждаете от собствена, осъзната система за интерпретация, за да летите добре. Всеки добър пилот, когото познавам е наблюдавал небето буквално хиляди часове, опитвайки се да разбере какво става там. Аз съм загубил много свободно време, лежейки по гръб и наблюдавайки небесния водовъртеж над себе си и това е едно от най-полезно използваното мое време, свързано с летенето. Раздробяват ли се облаците? Остават ли относително постоянни над източниците си или след създаването си, се движат по вятъра, разпадайки се? Равномерни ли са циклите им, започвайки от малко “мъгелче”, преминавайки през солиден облак, преди да се разпаднат или се разпукват много бързо и след това бавно се разсейват? Имат ли равни тъмни основи или заоблени, отпуснати форми? Всеки отговор на такъв въпрос дава значителна информация за термиките, които създават тези облаци. Облаците са безкрайно разнообразни, но аз вярвам, че те се подчиняват на закономерности, които могат да бъдат открити чрез наблюдение.
Моята концепция за облаците се основава на цикличността на термиките, които ги създават. При издигането си, въздушните маси евентуално достигат височината на кондензация на съдържащите се в тях водни пари. Този процес продължава само докато облакът се подхранва от термиката (кондензационните “помпи” работят аналогично на термиките, затова ще ги третирам по същия начин). В някой момент колекторът на повърхността се изтощава, но облакът продължава да се храни от издигащия се “балон”. При изчерпване на издигащия се въздух, облакът започва да се разпада. В този момент под него вече няма качване. Това е причината, поради която под много от най-добре изглеждащите облаци няма термики, по-точно те са в края на използваемия си цикъл. Три разпадането си облаците обикновено създават низходящи течения, които ще Ви изненадат неприятно ако очаквате на това място да се извадите. Много по-добре е да летите в изкачващия се въздух под току-що зараждащи се облаци.
Най-простата игра с облаците е предричането на това кога се създават и кога – разпадат. Освен да го правя в полет, аз обичам да играя на тази игра докато се разхождам, шофирам или просто гледам през прозореца. Избирам един облак и вземам бързо решение дали се формира или разпада? След това внимателно го следя през остатъка от жизнения му цикъл. Ако се формира той ще расте (независимо дали хоризонтално или вертикално) и ще отразява повече светлина (натрупването на влага води до преминаване от “мъгелче” през плътно бяло до сиво). Ако се разпада ще става по-светъл и бавно ще се разкъсва на парцали. Колко време трае този процес? Две минути? Десет? Двадесет? Или просто расте и расте, превръщайки се в чудовищен кумулус? Аз рядко успявам да дам вярна прогноза само от един поглед, но след като наблюдавам облака няколко минути, обикновено познавам какво ще стане с него. Убеден съм, че е задължително да познаваш жизнения цикъл на облаците, ако искаш да летиш на прелети. Това във въздуха е аналогично на умението да четеш.
Майкъл Чамплан, един от най-добрите пилоти, които познавам, ме научи на хитър номер как да разбирам какво става с облаците докато летя. Той ми препоръча да правя поредица от въображаеми снимки на небето докато кръжа в термика. На всеки кръг правя бърз преглед на облаците в посоката на прелета. Едно добро набиране в термика позволява да напрявя повече от 30 наблюдения и с минимална практика се научих да запомням кои облаци се създават и кои – разпадат. След няколко набирания вече знам колко дълги са облачните цикли – информация, необходима ми да преценя дали облакът няма да започне да се разпада още преди да съм достигнал до него. Ако облачните цикли са по 30 мин. аз мога да планирам 10-15 мин. и да пристигам под работещ облак, имайки достатъчно време да стигна до базата. Правилото е че колкото е по-голямо разстоянието между облаците, толкова по-дълъг е цикълът им (захранват се от по-голяма зона с повече въздух) и толкова е по-висока базата им. Ако Вие планирате към облак, който се е формирал преди 30 мин. и пристигнете под него ниско, вероятността да намерите качване е много малка, независимо колко добре изглежда облака в момента. Много пилоти правят грешката да търсят следващия облак, към който да се насочат чак когато достигнат до базата. Да стигнете под облака след края на използваемия му цикъл, е по-лошо отколкото летенето в синя дупка, тъй като при разпадането на облака се образува низходящо течение, а земната повърхност отдолу е в сянка, което в двойна степен намалява шансовете Ви за оставане във въздуха.
Но ако достигайки до базата забележите появяването на “мъгелче” в обсега на планирането на крилото си, има голяма вероятност да намерите качване, отивайки под него.
О.К., Вие планирате към перфектно изглеждащ формиращ се облак, но къде точно е качването под него? Отговорът и на този въпрос се намира в наблюдението на облачните цикли. Ако вятърът е по-силен във височина, отколкото при земята, облаците ще се хранят от подветрения, а ще се разпадат от задветрения си край. Това говори и че термиките ще бъдат наклонени под някакъв ъгъл по вятъра. Ако разполагате с GPS или умеете да разбирате каква е наземната Ви скорост, дори когато сте високо, Вие ще можете да се ориентирате колко силен е градиента на вятъра и колко са наклонени термиките. Аз съм възприел ориентировъчното правило, че градиент на вятъра от 4 м/с или по- малко накланя термиките с 20 градуса, по-малък от 8 м/с – с 30 градуса и т.н. Имайте предвид, че градиента често е нелинеен – в много дни той е значителен само на определена височина. В този случай термиките на тази височина са дезорганизирани, но успеете ли да пробиете това ниво, можете да се наберете до базата. Запомнете тази височина и се подгответе да се борите всеки път, която я достигнете, вместо да се обезкуражавате и отказвате от борбата.
Някои от най-неудачните дни за прелети са когато вятърът във височина е по слаб, отколкото при земята. Срещал съм тази ситуация учудващо често и дълго не можех да разбера как да намирам термиките, докато не прозрях, че облаците се хранят от задветрената и се разпадат от подветрената си страна. В този случай вие ще откривате термиките леко по вятъра спрямо облаците.
Формата и структурата на облаците също дават полезна информация. Продълговатите облаци по принцип говорят за по-силни термики и често могат да се преразвият през деня. Пухкавите, гъсто разположени облаци с относително къс цикъл, никога не образуващи плоски или тъмни дъна, по правило не са свързани с добри качвания, но в такива дни е лесно да се откриват слаби термики – просто летете по вятъра и няма начин да не закачите нещо. Тъй като цикълът на тези облаци е много къс, е почти невъзможно да се пресметне дали ще пристигнете под облака докато се формира. Все пак този тип облаци често се формират в някои зони и такива зони предлагат по-добри шансове за оставане във въздуха. Във влажни дни небето е изпълнено с равномерно разпръснати облаци, но за съжаление само някои от тях са активни, а болшинството се разпадат. В сухи дни вероятно малкото облаци в небето са активни, но бъдете сигурни, че ще стигнете под тях преди края на използваемия им цикъл. Накрая, плоските дъна на облаците говорят за добре оформени, непрекъснати термични потоци, а къдравите, пухкави бази – за слаби и накъсани термики.
В дни с големи облаци обръщайте внимание коя е най-високата им част и под нея почти винаги ще намирате най-добрите качвания. Не спирайте да се оглеждате докато набирате височина защото бихте могли да се изкачите и по- високо под други части на облака (с по-висока база). Това се среща често когато летите на границата между въздушни маси с различна влажност. В Тексас съм виждал облаци на стъпала до 1200 м.
За да разберат под какви облаци да летят, повечето хора се интересуват от какви облаци да се пазят. Често е трудно да разберете какво става с облака над Вас, тъй като не можете да го видите отстрани. Все пак, ако правите мислени снимки на околните облаци, докато кръжите, ще имате добра представа какво става. Има вероятност да летите и под единственото CB в района, но това е рядко. Ако небето започва да се закрива навсякъде около Вас, най-добре е да кацнете, независимо какво става над главата Ви. Дори големите облаци често са циклични – понякога кумулуси, високи 8 – 12 км са безопасни, но щом облаците започнат да растат много по-високи, отколкото са широки, аз обикновено бягам към по-чисто небе или кацам. След като кацна и прибера крилото си, обичам да наблюдавам какво ще стане с облаците, от които съм се притеснявал – дали ще запазят безопасната си цикличност или ще продължат да растат? Ако се преразвият, колко време след кацането ми ще дойдат първите пориви? Понякога съм бил разстроен, че съм кацнал по-рано, но няколкото пъти, когато съм оставал по-дълго във въздуха бяха ужасни. Колкото повече летя, толкова по-консервативен ставам. Ако облаците в небето започват да се издължават и да изглеждат като надвиснали юмруци в ден, с прогноза за гръмотевични бури, незабавно кацам. Наблюдението на небето по-време на полет не е важно само за откриването на следващата термика, но е и в основата на безопасността.
Тук ще захвана една много обширна тема: Най-често облаците се формират над зони със съответни очертания. Тези очертания зависят от комбинирането на хиляди фактори (ако искате да ги разберете, купете си книга по метеорология), но по-важно е че именно в тези зони се намират качванията, които бихте искали да хванете. Много пъти съм летял над големи сини дупки само и само да се убедя в това. Почти винаги е по-добре да летите по облаците около синята зона, отколкото да се опитвате да я прекосявате, независимо колко пряк ви изглежда маршрута през нея. Пилотите на безмоторни самолети могат да си позволят лукса да прелитат големи разстояния без никакво качване, но за съжаление ние не можем.
Повечето пилоти мечтаят да се наберат до базата на облачна улица и да летят на прав полет до края и, макар че това се случва много рядко. Намирам, че е много по-полезно да третираме улиците като свързани, но самостоятелни облаци. Ако улицата е изградена, има плоска база и добър цвят (плътен, но не изсветляващ) и не се преразвива, натиснете спид бара и летете толкова бързо, колкото считате за необходимо. Съсредоточете вниманието си далече напред и анализирайте какво се случва – рано или късно облаците ще свършат и трябва да мислите какво се случва както пред Вас, така и от двете Ви страни. Често е по-добре да разглеждате прекъсванията в облачните улици като сини дупки и да ги прелитате по съседни улици, отколкото да ги прелитате директно.
Много безоблачни дни също предлагат добри небесни ориентири за термика. Първо, дори да няма облак, много често се образува лека мараня. Това е място, където светлината се пречупва по различен начин поради повече влага, прах или просто разлика във въздушните маси. Наблюдавал съм мараня сравнително често, летейки в относително стабилни дни в Мексико и над югозападните пустини. Често маранята се забелязва само като по-светло синя част от небето. Маранята е често предвесник и на облаци – сутрин можете да наблюдавате мараня на нивото на инверсията – тя показва местата на качване и често това са първите места, над които се появяват облаци. В безоблачните дни често може да наблюдавате “прашни дяволи” или винтообразни термики. Можете да забележите прах и други боклуци във въздуха, които също са признак за термика.
Стратегии на летене
Класическият модел на термиката представлява цилиндър от изкачващ се въздух, захранващ облак. В действителност аз приемам, че термиките, захранващи облаците са с формата на дърво, насочено с клоните към земята, а дънерът му стига до облака. Колкото по-близо до земята сте толкова е по- вероятно да хванете множество слаби и накъсани термики, а ако колкото сте по- близо до облака – мощен и широк поток. Всеки, който е учавствал в състезания е виждал крила, кръжащи относително близо едно до друго, но в различни термики, които се събират и продължават заедно към облака. Планерите, които са ниско могат да използват и по-малките разклонения, а не само стеблото на термиката. Ако сте в “ниската” зона, т.е. под средата на разстоянието между облака и земята, е по-вероятно да намирате относително слаби и малки качвания. За безмоторните самолети е много трудно да хващат такива термики, но ние можем да кръжим с много тесен радиус и да следваме разклоненията на термиките докато се съберат в по-голям комин. Ако сте в “ниската” зона по- добре забравете за големите термики, подхранващи облаците, въпреки, че повечето облаци са образувани от няколко по-малки термики, събиращи се в една голяма, която стига до облака. Добра стратегия е да търсите термиките над хубави колектори и тригери от подветрената страна на облаците (помнете, че термиките може да са и по вятъра в дни с обратен градиент на вятъра).
Аз обикновено се опитвам да свържа мислено колекторите и тригерите на земята, с облаците, които се подхранват от тях. Това е полезно и за да разберете в кой етап от жизнения си цикъл се намира даден облак. Например, облаците, които се формират над планинските хребети по принцип се движат по вятъра. След като те напуснат термичните си източници, може още да работят, тъй като се подхранват от движещите се нагоре “балони”, но трябва да сте относително високо за да хванете това качване, независимо колко добре изглеждат облаците.
Колкото е по-високо базата, толкова по-дълго ще планирате до следващото качване (освен ако нямате късмета да летите под облачна улица). Според Reichmann разстоянието между облаците е приблизително равно на два и половина пъти разстоянието от базата до терена. Ако базата е на 2000 м над земята, разстоянието между облаците ще е около 5 км (разстоянието между корените на термиките ще бъде малко по-малко). Дори ако крилото Ви планира с качество 5:1, пак имате доста голям шанс да срещнете термика преди да стигнете до земята. Теоретически много рядко можете да планирате цялото разстояние от базата до земята без да срещнете термика. Практически съм срещал това доста често, но само при пресичане на сини дупки или при летене по низходящи улици. Би трябвало да се завива на 90 градуса след прелитане на половината разстояние между облака и земята в низходящ поток. Считам, че в равнините термиките се подреждат в линии, същото важи и за низходящите потоци. Дори в безоблачни дни, вероятното място на следващата термика е над добър колектор/тригер по вятъра от последното набиране.
Термиките в планините по правило се формират над хребетите им и могат да не са ориентирани по вятъра или посоката на полета Ви. За да се прехвърлите между две вериги (освен когато пресичате тясна долина в ден с висока база), Вие трябва да вземате решения повече ръководейки се от наземните признаци, разгледани в предишната част, отколкото от облаците. Когато пресичате малки долини, докато летите по продължението на хребета, често има резон да използвате облаците за да планирате следващото набиране на височина. Това важи в голяма степен за американския запад, където базата редовно е на 6000 м. Повечето планински вериги в северна Америка са разположени от север на юг, докато преобладаващият вятър е западен. Добър начин за пресичане на долините между между хребетите е да се наберете до базата и после да се движите с облака над долината. Това е много бавно, но прелетите често се състоят повече в оставане във въздуха, отколкото в бързо летене. Използвал съм този трик няколко пъти в Кралските планини и на някои други места, за да бия крила със значително по-добро качество. Облакът може да започне да се разпада и е по-добре да го напуснете преди това, за да избегнете низходящите потоци.
Не се ядосвайте, ако не можете да стигнете до базата. Аз обикновено я достигам само в дни с добре организирани качвания, стигащи до плътни облаци с хубави, плоски дъна. В по-влажни дни с лош температурен градиент може да има много облаци, но да е почти невъзможно да бъдат достигнати. Запомнете колко високо сте се изкачили преди потокът да се е накъсал и колко под базата сте били. Ако първото ви набиране на височина за деня е било до 2000 м., а базата изглежда да е на 2500, очаквайте и следващите си няколко изкачвания да са до същата височина, освен ако облаците не променят вида или височината си. Базата по правило става по-висока през деня и качванията стават по-добри късния следобед. Ако облаците се издигнат на 3000 м и започнат да изглеждат по-солидни, можете да очаквате да се изкачвате по-високо и по-близо до базата.
Най-добрият начин наистина да разберете небето е да го изучавате почти като религия. Да четете книги и да осмисляте метеорологичните явления през деня, както и да сравнявате това което се е случило по време на полета, с това, което сте очаквали. Дори когато не можете да сте във въздуха поради ангажиментите си на земята, пак можете да научите много за летенето. Това ще Ви помогне в огромна степен, когато сте във въздуха и трябва да взимате решение накъде да летите. Следващата част ще разгледа летенето в термика и ще го съедини с описаното в първите две части.