Времето в България се влияе предимно от Северно Атлантическата, Континентално Европейската и Средиземноморската климатични области и има 4 отчетливи сезона:
– бяла зима (Януари – Февруари): Температурите могат да паднат до -15° C (в планинските райони е по-топло и по-слънчево, отколкото в равнините); От Декември до Март може да има сняг в по-високите и по-северозападните западните части от България.
Понякога над страната от североизток нахлуват сухи и студени Сибирски антициклонални въздушни маси, които причиняват стабилно инверсионно време в равнините и слънце в планината. Инверсиите в равнините могат да са съпроводени в плътни слоести облаци и да причинят 3-5 дневни периоди без слънце.
Летенето е най-добро във високите планини, където голите дървета и скалите могат да образуват термики над долинните инверсии. Крайбрежните райони са повлияни от климата на Черно море и там през зимата почти няма снежна покривка. По-топлия и влажен въздух от морето дестабилизира въздуха и е имало случаи на 20-30 км равнинни прелети от 200-300 високи хълмове. Нахлуването на влажни Средиземноморски и Атлантически въздушни маси също дестабилизира атмосферата и помага за прелетите в останалите части от страната. През зимата има добри условия за реене заради по-плътния и стабилен въздух. Първите редовни прелети започват през втората половина на февруари, когато сухия въздух прави базите високи. Зимните прелети имат специален характер и чар.
– енергична пролет (Март-Юни): времето е променливо заради борещите се студените северни и топлите южни въздушни маси. Температурите се повишават и могат да достигнат 20-30°C през деня, но вечерите могат да останат доста хладни. Въпреки че снега е предимно във високите части на планините, през март може да има изненадващи снеговалежи и в по-ниските части.
Понякога страната е посещавана от циклони от Италианското, Гръцкото и Турското Средиземноморие, които могат да регенерират и да причинят 3-4 дена от дъждовно време. При по-стабилно време, повишената влажност и нощните приземни инверсии могат да образуват мъгли и плътни слоести облаци.
През Март покритите със сняг планини могат все още да създават местни падащи ветрове. Приземните инверсии се стапят и неразлистените гори и заснежените планини създават добър температурен градиент със 5-6 m/s силни термики. (Често синьо или с 2500 – 3000 м бази на облаците).
През Април и първата половина на Май може да има дни със силни южни ветрове, които създават фьонов ефект и вълнови процеси. Въпреки нахлуването на по-топли въздушни маси, градиента е добър и в такива условия са правени полети от над 100 км.
От втората половина на Май към първата половина на юни, атмосферата става по-нестабилна с по-големи шансове за буреносни облаци, но все още летателна преди следобедното им развитие. Най-надеждните периоди за прелети с парапланер са Март/Април и Април/Май, но обикновено времето през пролетта е трудно предсказуемо. Веднъж в началото на Май, пилот достигна рекордната база от 4300 м нмв (на Коняво при южен вятър).
По-нестабилната атмосфера през пролетта често прави равнините по-добро място за прелети.
Студеното Черно море и много по-топлата земя създават морски бриз и добри условия за крайбрежно реене. При нахлуване на по-влажни и студени въздушни маси от запад е възможно образуване на успоредни на крайбрежието конвергенции. При такива условия са регистрирани крайбрежни височинни рекорди от 1100 м след излитане от 50-100 метрови хълмове.
– горещо и сухо лято (Юни-Септември): Повечето от лятото е повлияно от средиземноморското антициклонално време и средно на около 2 седмици е освежавано от студени фронтове и циклони от северозападна Европа (предимно в началото на юни и септември). Това, както изобилието от северни ветрове минимизира стабилните инверсионни дни. Температурите достигат до 35°C и нощите са топли в равнините и свежи в планините.
В началото на юни може да има нестабилни тропически периоди с буреносни облаци, но по-късно те стават по-малко, по-изолирани, по-слаби и бавно растящи, което позволява спокойно летене около тях
През юли и август са правени височинни полети до около 4000 метра в бавно растящи мощни купести облаци.
Базите на облаците през лятото са около 2500 м нмв, но пилоти са достигали до 3600 м бази в планинските райнони. Типичните северозападни и североизточни ветрове през лятото донасят по-хладен въздух във височина и добър термичен градиент. Северозападните ветрове са по-характерни за юни и юли, а североизточните – за август и септември.
Повечето рекорди са поставяни в такива условия. Всичко работи добре – планините, северните им склонове, равнините че дори и морския бриз.
– есенното горе долу (Октомври – Декември): Времето през есента е повлияно предимно от северозападни фронтове и от предшестващите ги южни нахлувания. Първите по-продължителни периоди от лошо време обикновено идват през Октомври, но по-късно през ноември все още се срещат дълги периоди от циганско лято. Втората половина на ноември и първата половина на декември могат да бъдат мъгливи и дъждовни. Студен въздух започва да пълни котловините и равнините и добрите термични дни стават все по-редки. Типичните южни ветрове през есента създават фьонов ефект и отлични вълнови условия в планините.
Климатът в България е един от най-добрите в Европа и осигурява голямо разнообразие от условия за летене (термики, прелети, вълни, бриз, склоново реене). Това комбинирано с разнообразния релеф (2-3000 м високи планини, хълмове, равнини и Черно морско крайбрежие) правят България интересно място за целогодишно летене.