от Николай Йотов и Ивелин Калушков
Резервният парашут бива наричан „втори шанс“, но когато парапланерът ни излезе извън контрол често той e нашият последен шанс.
Наличието на резервен паршут е само част от целият процес на намаляване на скороста на снижение с цел избягване на сблъсък. Други важни фактори са:
– по какъв начин парашутът е инсталиран в подвесната система (сбруята)?
– лесно ли е да се намери дъжката, да се издърпа и да се хвърли запасният?
– какво става при неконтролируемо въртене и наличие на претоварване?
– какво да направим след отварянето на резервният парашут?
Центрофугиращите симулатори на претоварване са добър начин за упражнение, но тук ще обсъдим лесен и също толкова реалистичен начин за тренировка, който може да бъде практикуван в разнообразни терени и условия. Реално системата за тренировка е толкова лесна за подготвяне че може да бъде изпълняване като част годишното прескатаване на парашута.
Първо, отваряте отделението на запасният в сбруята си и заменяте възелът/карабинера с който се осъществява връзката между запасният и сбруята със слаба връзка.
Като слаба връзка можете да използвате ластици, които по късно ще ви бъдат нужни при прескатаването на запасният. Слабата връзка трябва да се скъсва при напрежение от около 7 килограма. За да измерите силата на скъсване можете да използвате пружинна или електронна ръчна везна,за предпочитане с възможност за запаметяване на максималното натоварване.
Следващата стъпка е да се инсталира парашутът обратно в сбруята, да се постави дръжката и да се отиде до най-близкото място за летене.
По време на полета, парашутът се издърпва и хвърля в чистото пространсво. Когато започне отварянето, парашутът започва да се изпълва с въздух и когато съпротивлението нарастне, слабата връзка се къса освобождавайки запасният от подвесната система.
Преди скъсването на слабата връзка, трябва коланите на сбруята да отворят каналите в които са поставени в посока към точките на окачване на рамената. Също така трябва да се усети как отварянето на резервният парашут ви забавя и накланя крилото напред.
След скъсването на слабата връзка тялото ви се залюлява напред и парапланерът се връща към нормален режим на полета.
Усилието от 7 кг. би трябвало да наклони крилото до ъгъл от около 10° напред. Ако заложите по-голямо усилие на скъсване е възможно крилото да се гмурне на повече от 90°, това не би било проблем ако слабата връзка се скъса при такова положение – просто бъдете сигурни че ще имате достатъчно височина за последващото махално залюляване на тялото ви.
Видеото показва симулация на отваряне на резервен парашут и някои импровизации при сгъването накрая.
Ако се чувствате неуверени, или условията не са толкова спокойни, тогава можете да направите тестовете с 2 резервни парашута – единият свързан с нормална връка, а другият със слаба.
Когато изпълнявате упражнението, старайте се да хвърлите резервният парашут над чисто и сухо място. Имайте предвид че дори атмосферната влага може да намали ефективността на парашута ако не е сух преди сгъването му.