ДБДУ-то или Двупосочно Балансировъчно Диференциално Управление има общо с делтата, заради управлението на центъра на тежестта, а от там ъгъла на тангаж и атака.
При общи смущения в полет или като кацам работя симетрично и с двете полукрила и затова се получават делтаджийски кацания.
Новото, за разлика от делтата или CAGE е възможността за диференциално управление на всяко полукрило.
Още по-новото е че открихме тунелният завой – тоест с ротиране на пръчките около вертикалата изменяме ъглите на атака на ушите, който се оказа доста ефективен. При стандартните спирачки има нещо подобно с използване на халкичките за придърпване на краищата на изходящия навътре по разпереността, но като че ли идеята на конструкторите е да направят заприщващ джоб, отколкото да работят с ъгъла на атака на ушите, както при ДБДУ-то
…
На първият прелет от Беклемето до летището на Московец бе доста турбулентно на кацането и тогава хванах за всеки случай спирачките ама не видях особен ефект. ДБДУ-то досега няма водещи към колапс мощни самоизтрелвания напред, както стандартните крила и не ми се е налагало да спра нещо със спирачки, а само с увеличаване на ъгъла на тангаж и атака ми е било достатъчно.
…
Натежаването на пръчките при постоянно поддържане на малък ъгъл на тангаж и атака мисля че може да се реши със спийд, който дори да включи краката диференциално и пряко. Възбуждам се душевно от идеята, цялото тяло, всяко мускулче, да участва в управлението на полета, а не просто да сме един тлъст гъз багаж.
Местенето на А коланите има смисъл на местенето на лостовата система, но по-добре да се направи с изместване на точката на Б напред и трябва да се види да не ми отиде твърде далеч за ръцете края на пръчките.
…
Идеята на ДБДУ-то е изцяло на Учителя, както и многобройните експериментални модели които направи с цел проверка на теорията по която работим, а не толкова че търсим суперкрилото.
Между другото с ДБДУ-то почнах да разбирам повече и стандартното крило със спирачки, въртенето на термиките и въобще управлението му.
30/05/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/29941
В обедната почивка, когато стана силно за начинаещите, успях да направя вторият си прелет с ДБДУ-то.
Една класическа разходка до Равнец и обратно с ниска база и хубави термики.
ДБДУ-то се държа стабилно, нямах никакви колапси. Нямаше изстрелвания на крилото – явно двойно триъгълната схема или вероятната S образност от намалената кривина (някой трябва да погледне за гънка отгоре) работеше добре.
Бе интересно да усещам как напора на термиката обхожда хордата отпред назад и как макар че пръчките незабележимо помръдваха, явно се усещаше промяната в силата в предната и задната им част. Въпреки, че държах 50 см пръчки, усещах дългопериодични колебания – все едно държа 2-3 метра колци (сигурно колкото хордата).
За въртенето на термиките ефективно бе използването на външно индуктиране с вътрешен тунелен завой. По-нататък трябва да развия техника за още по-тясно въртене за тесни и злобни термики. Тясното плоско въртене със стандартни спирачки е в полусривен режим, вероятно с голямо собствено пропадане спрямо въздуха, но с ДБДУ-то ще е трудно приложимо, защото идеята му е да работи далеч от срива и забавянето.
Директният контрол на скоростта е много приятен, защото като мине порив през стандартни спирачки, знаеш че имаш една загуба на скорост, пропадане и чакане за възстановяване за които нищо не можеш да направиш, а тук можеш да гмурнеш и ускориш след порива и с учудващо малка загуба на височина да продължиш напред.
Летял съм покрай добри делта пилоти и съм се учудвал как може да се справят толкова добре с трудни термики, въпреки голямата си скорост и радиус на въртене, но с ДБДУ-то почвам да им схващам техниката и предимствата.
Кацанията ми стават все по-делтаджийски. Вчера обърна СИ на кацалката и кацнах с дълго изравняване след ускоряване с боен завой над паркинга. Сигурно и опита от безмоторника си казва думата.
…
30/05/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/29947
Мазнo вечерно летене след работа 😉
Първо влизане навътре, първо влизане в облак, първи триъгълник.
Тестове: при събиране на пръчките отзад (ротиране 50-60 градуса) има леко повишаване на въздушната скорост. От 34 стана 37. При раздалечаване на пръчките слезе на 32.
Тъй като оста на въртене е някъде между предният и задният край на пръчката, то при завъртането на носа навън има обтягане на вътрешните А и отпускане на външните и обратно.
Получават се хубави надлъжни и странични движения (pitch n roll)
…
Облаците извираха от север на билото. Като кача видеата ще пусна линк тука.
https://www.youtube.com/watch?v=Ky3m0HL9kEk
https://www.youtube.com/watch?v=ckY-ignLC88
https://www.youtube.com/watch?v=222XhM539x0
02/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/29980
Първа среща на ДБДУ с ЦБ и курбан супинг на ханчето на Певците. Облака едрееше мързеливо над Карлово, но когато почнаха да цъфтят кумулуси под огромната по-висока база се замислих колко да наглея. Не можех да преценя защо се получават, но като видях дъжда над Дъбене разбрах, че машината се е задействала. Образува се вал от по- ниските облаци, свързващ Стара Планина със Средна Гора, който ме накара да се оттегля дипломатично на запад, където орографската шапка визуализираше падащ С вятър и това ме държеше спокоен, защото низходящите подтискат облакообразуването. Все пак добре че не продължих към Клисура, че там щях да се озова в капана на терена, а и облака много бързо стигна и се доразви там. Съчета се шквала от основният облак и от падащият вятър (основният вятър за деня бе слаб-умерен СИ). Кацнах вертикално в падащият от С вятър и след 2 минути удари шквала от И. После як дъжд с градушка, но братлето бе пръв. Нямах особени притесния през целият полет, защото добре прецених, че скоростта на вала се движи по-бавно от моята скорост (мисля че ЦБ-тата от изток се задържат и захранват повече от терена и съответно са по-бавни от ЦБ-тата дето идват от З). Това ЦБ имаше в предната си част много ядра на нестабилност и отново разбрах колко е важно да се запази спокойствие като почнеш да навлизаш във все по-силно качване и в един момент да не ти издържат нервите и да почнеш да въртиш спирала баш там. Ядрата са достатъчно големи и разпознаваеми и можеш да се върнеш обратно в по-слабите качвания или да ги обходиш и намериш други слаби качвания, където да си правиш спиралата, иначе няма да издържиш дълго на претоварването ако правиш спирала в силно качване. Претоварването е функция на времето. За части от секундата се издържа и над 10G, но ако трябва да въртиш минути спирала, то и 2G са достатъчни да ти падне пердето и изгубиш образ.
Допълнително нямах притеснения, защото вчера правих за първи път контролируема спирала с ДБДУ-то. Учителят отново се оказа прав, като от години ми насочваше вниманието за ролята на тангажа при спиралата. Така, за първи път постигнах управление на спиралата, чрез тангажа и за разлика от спирачките, където се минава през вторични процеси, то с ДБДУ-то се постигна директно и много много прецизно управление на спиралата и претоварването. Май още не осъзнаваме пълно на какво съкровище сме попаднали.
https://www.youtube.com/watch?v=31USeeCKM4w
https://www.youtube.com/watch?v=eKqcFTzl3JM
06/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/29994
https://www.youtube.com/watch?v=oho1twUgzTc
от втория полет. хубата спирала с прецизно контролиране от тангентора 🙂
и кацане в лек ръмеж
07/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/29999
Влажно турбулентни условия с накъсани термики и парцаливи бази:
09/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/30029
https://youtu.be/RdMwK2Q6sHc – набиране пред дъжда на старта под роторните облаци отпред. След излитането бе турбулентно, но после влагата замаза нещата и имаше добри качвания от падащият вятър и околните извалявания.
https://youtu.be/Tb4FoA9AdYs – симулация на колапси.
Челният не се получи, вероятно защото хода на дърпане бе малък и ограничен от късият А колан. При вторият опит колапсира лявото ухо и известно време се задържа колапсирало, което е признак, че работи на по-малък ъгъл на атака, има по-малко налягане и въздушна маса в обема си. Нужни са яки дърпания и реални колапси за да се провери по-добре поведението на челен колапс.
При асиметричните колапси има склонност да прави малко по-голям колапс от обикновено и да вкарва в спирала, която трябва да спирам (при обикновените крила има повече пропадане, отколкото завъртане), вероятно заради по-голямата свобода на системата. Също има склонност, колапсиралият край да се завира и заплита между вървите, защото са раздалечени в долният си край и нагоре като цяло.
https://youtu.be/bAuKBIe36cI – кацане с поглед отзад на пръчката. Имаше градиент на вятъра (при земята бе 0, а на 30-50 м по-високо бе 4-5 м/с), но не го усетих, заради възможността да ускоря крилото с ДБДУ-то преди приземяването т.е. не минах през загуба на скорост и се получи поредното елегантно делтаджийско приземяване.
13/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/30049
Жътва е!
Оказа се, че мога да ползвам ДБДУ-то пълноценно по време на работа – стига пилотите дето водя да не са твърде взискателни и капризни. Дори им възбудих интереса и нямаха нищо против да си премерим силите в термика.
Но нещо отцепих бързо напред и не се получи проверка на въртенето в термика между ДБДУ-то и стандартните крила. За сметка на това, след като си изпълних задачата и ги закарах до рибния ресторант, успях да се набера високо и пробвах туй-онуй.
И при кайтването на старта и в полет, дърпането на А коланите за колапс прави отчетливо изстрелване на крилото напред, което ми затруднява симулацията. Трябваше да дръпна по-яко, но дори и тогава не успях да получа чист челен колапс, а се получи около 70% асиметричен с живописно мятане настрани и красиво възстановяване. Не знам колко повече да дърпам, че усещам че съм близо до зоната на здрача, а нямам втори запасен, леген с вода отдолу или поне една хубава си моя горо.
Изстрелването на крилото напред при дърпането на А-то потвърждава запазването на скоростта при влизане в термика, за разлика от някой стандартни крила, които едва ли не рикушират в нея, губят скорост, леко пропадат и чак след осезателно навлизане в издигането захапват потока и тръгват напред. Предните 2 дни си летях с Омегата и наистина ДБДУ-то ми поизостри сетивата и разбиранията за летенето на стандартното крило, което си е чиста печалба – даже и да не излезе супер крило, ДБДУ-то е красиво и удачно учебно пособие за летенето като цяло. Та като летях с Омегата на слаби условия ми направи впечатление, колко много усилия, внимание и работа със спирачките има само да не позволя крилото да гмурне напред и надолу и причини загуба на височина. С ДБДУ-то го няма тоя проблем, но ми се ще да достигна още по-тесни и плоски завои.
На най-най-външните 3-4 върви на спирачките поставих допълнителна връв с цел заприщване и спиране на най-външната част на ухото (на Омегата съм им махнал вътрешните 1/3 от спирачките и я намирам доста добра за термика така, а останалите 2/3 са достатъчни за спиране на симетрични изстрелвания напред. Съветвам ви и вие да се поотървете от спирачките по крилата, а и от спирачките в живота. Или поне част от тях 😉 ). Оказа се, че комбинацията от тунелен завой с вътрешни пръчка и спирачка е толкова ефективна, че директно вкарва крилото в спирала (при стандартното се иска време да се насвири). Причината, е че крилото си работи пълноценно и нямаме убиване на скоростта от спирачките, както при стандартното крило.
Та греба с пълни шепи и всеки ден все нещо ново излиза. Гледам да използвам максимално по-влажните условия сега да натрупам опит, че не знам колко споко ще е еДБДУ-то на сухи и злобни термики после. А скоро почват и взискателните групи, та там едва ли ще имам време за експерименти.
Усещам как самото летене с ДБДУ-то води до някакви натрупвания и осъзнавания за полета, на които тепърва ще им изплува смисъла. Колкото повече знам, толкова повече разбирам колко малко знам :-)р
https://youtu.be/CEupqHXfN3U – въртене на термика
https://youtu.be/PF4L03TVU74 – въртене на термика
https://youtu.be/XybQjy11smY – глайд, поглед отстрани
https://youtu.be/8yL-Ol-kY9M – леки извъртания
https://youtu.be/B3XgnNy7xm4 – пробване на тунелен завой с вътрешно + спиране на ухото (поглед отстрани)
https://youtu.be/9gOcCWJoMKM – кабрирания и пикирания (поглед острани)
https://youtu.be/Lm2GCPfy3JU – челен колапс, асиметричен колапс, срив, спирала, слалом
https://youtu.be/4xv5w9X05bs – кабриране и пикиране – поглед отстрани
https://youtu.be/kBcqJRhHaM8 – кацане – поглед отстрани
13/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/30062
На вторият полет успях да въртя термика с друг пилот с Advance / Epsilon 7 . Беше слаба и усляхме да се извадим от 150 м над с. Васил Левски. Успях да го изпреваря осезателно и да понастигна Ицо отгоре, въпреки, че нямах варио, но може и да е защото съм в долната граница на крилото. Така че са нужни още сравнителни полети да се потвърди или опровергае че ДБДУ-то е по-ефективно за термика, отколкото непрекъснатия тормоз със спирачките и играта със срива при стандартните крила.
После, Ицо успя да ми разгледа крилото отгоре и потвърди, че има осезаема гънка над Д линията, което е логично предвид 3 см корема на Д линиите. Тази гънка и навирването на опашката нагоре, вероятно прави профила S образен и това е вероятна причина крилото да не скача много напред при влизане в термики. По нататък ще махна гънката и ще видя дали има промяна в поведението на крилото. Все си мисля, че няма да има и подозирам, че надлъжното самостабилизиране е повече от луфтовете и отработванията от самото ДБДУ.
Над рибката с Ицо направихме хубава синхроспирала.
Видео от приземяването. Беше в градиент и леко предобрих с ускоряването:
14/06/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/30089
Най-драматичното ми излитане с ДБДУ-то, малко преди да пробие севера на старта.
Още с вдигането на крилото ме отлепи и после ме запокити с голяма скорост към лифта. Помислих, че е вихрушка и го оставих да ме носи по течението, но и успях да го насоча към долината. После нагоре, нагоре и пак нагоре. Не знам как не колапсира. Не знам дали аз направих нещо да помагам, освен да се държа за пръчките (работейки като демфер???). Или извадих късмет или ДБДУ-то наистина има някаква повишена устойчивост на колапси. Все пак от симулациите на колапси разбрах, че може да са сериозни и съм нащрек, защото може да имам десетки красиви полети и все пак до рамото ми да дебне чудовище, което да се прояви в точно определена ситуация. Същевременно си представям бъдещето на парапланеризма в насока частична автопилотна система, която да повишава безопасността и едновременно с това качеството на планиране, чрез подходящо отработване на микро и макро смущения… нещо като ония роботски черупки в които влиза човек и те му усилват движенията.. Само че тук пилота пак си участва като пилот, но системата се грижи за нещата които не усеща и не разбира…
След отдалечаване от планината нещата се успокоиха. В една ухаеща на липа термика над Карлово се извадих до базата и като разбрах, че тия дето ги водя са кацнали се върнах обратно към Сопот. Там пак турбо. Исках да кацна до ЖП гарата, но севера проби, завода бълваше термики, а низходящият на вятъра терен допълнително ги турбулизираше. На моменти ме издухваше назад. Дори и със стандартно крило нямаше да е комфортно кацането, та завъртях и се сгуших в сърцето на едно по-агресивно качване и пуснах по вятъра към по-спокойният въздух на юг.
Имам мускулна треска в рамената. Делтаджиите също се оплакват от болки в рамената при друсавица, макар тука да е по-малка заради седналата позиция. По едно време се изморих да се страхувам и да се боря (даже на шега си помислих, не е ли по-добре да си хвърля запасния, че да се мъча по-малко) и почнах да управлявам само с една ръка само с тунелният завой. Сега разбирам защо в зората на авиацията летците освен умнички е трябвало и да са по-якички. Но като размисля, всъщност борбата в мен е, само с мен. ДБДУ-то дава толкова много възможности за контрол, за пълно участие в полета, че пилота може да е свръх ангажиран, повече от спийд, акро и бейс. Същевременно, ако се опознаят вродената устойчивост и самостабилизиращите се свойства, то пилота може да се разтовари от нуждата да контролира всичко и пак да се запази пълноценното участие в полета.
27/07/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/30952
Първо кацане в планината (top landing) с ДБДУ-то и първи полет отиване с връщане (до рибката и обратно).
Въпреки бавното минаване на деретата (все не остава време да монтирам нещо като спийд), се оказа че мога да си водя групата с ДБДУ-то, че даже изпреварвам някои от тях в термиката. Имам и време да говоря по-радиото, макар да не съм още отпуснат, както при нормалното крило. Предполагам че е въпрос на време докато се уморя да се страхувам. Все пак ДБДУ-то позволява много по-дълбоко управление на крилото и си иска доста работа и концентрация.
Целите на полета бе да видя поведението на ДБДУ-то в силни летни условия и да сравня въртенето на термика с обикновените крила.
Имах 2-3 асиметрични колапса от 20-30% , но без опит да ме завърта. Липсваха изстрелвания напред, вероятно поради самата конструкцията на ДБДУ-то и/или поради променения (S образен?) профил от раздалечените точки на окачване. Чувствах някаква повишена устойчивост на челни колапси, което се потвърждава от симулациите на колапси на един предишен полет (има го като трак и на видео).
При въртенето на термика успях да изпреваря Годфри с тандема и един пилот с наточена сбруя и EN C крило, но не знам дали е защото по-добре познавам местните термики, защото имам по-добра термична техника, защото съм лек на крилото или заради самото ДБДУ (повишената му управляемост и липсата на спирачки). Трябват много сравнителни полети докато се излезе с някакво заключение.
На пръв поглед ми липсваха ония тесни плоски завъртания, които постигам със стандартното крило. И при заходите за кацане ми трябва малко повече място, защото не мога да си играя със срива и да постигам тесни завои. Вместо тесни и плоски завои, правя малко по-големи и винаги с някакъв (правилен) крен. При достатъчно големи термики съм конкурентен, но предполагам че при тесни термики и ядра едно стандартно крило ще катери по-добре. Все пак, въртенето на термика е удоволствие – само като видя че външното полу крило поизостава го бутвам напред и то реагира веднага. Също като видя че изпадам от ядрото, завъртям вътрешното полукрило с тунелен завой и то завърта по-плоско и тясно цялото крило. Като диригент, който управлява оркестър – само посочвам на някъде и ми се отвръща с музика (музиката от вариото, вятъра и ускоренията :-). Като видя как се управлява ДБДУ-то, един бивш ученик предложи да го кръстим „марионетка“. Някой ден може да се издигна в ранг Master of puppets.
Но най-хубавото нещо и при въртенето на термика и при планиранията е възможността веднага да възстановявам спадовете на въздушната скорост. Няма ги ония досадни пропадания и чакания да заработи крилото и тръгне напред при някои по-рошави термики и турбуленции. Това, освен ефективност за самото крило (подемна сила и маневреност), ще позволи да се ожънат люспите на лука. Забелязали ли сте как понякога при планиране, като бутнете леко спийда и крилото се ускорява нехарактерно добре за сравнително дълго време. Как лети по-бързо и с по-добро качество, отколкото при същият спийд в спокоен въздух. Мисля, че въздуха е много по-слоест и по-грапав, отколкото си мислим и пързалянето (сърфирането) по определен слой дава забележимо по-добра скорост и качество, отколко в друг слой само на няколко метра по-нагоре или по-надолу от този. Такава слоестост има не само при планиранията, но и при самите термики и ДБДУ-то е пътя за движение по токовите линии на флуида 😉
29/07/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/31016
Получи се добро въртене в по-силните термики, чиито шутове щяха да изядат скоростта на стандартното крило, но тука все си плъзгаше напред или в завоя в който му задавах. От голяма полза е добрият образ на термиките, който съм си изградил и това, че знам къде да седя и как да избягвам турбулентните краища.
На захода за приземяване вятъра ме изненада и кацнах с около 1 м/с гръбен вятър. Земята идваше бързо, но аз ускорих крилото още по-бързо за да конвертирам скорост във височина и след остро плъзгане през тревата кацнах добре. Все пак за в бъдеще за експериментални полети трябва да ползвам добри обувки, а не сандалите за дaлечни прелети.
Кацането: https://youtu.be/jN7LslUbehI
Излитане: https://youtu.be/Agx9uMbS6aI , https://youtu.be/Tdw_Zaog-Mw
Преминаване: https://youtu.be/U1_o6pSSFn4
06/08/2019 : http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/31104
Отново добро представяне на ДБДУ-то в силни летни сопотски условия и сочни облаци.
Този път бях със обтекаема сбруя – Impress 2, което ми повиши скоростта с 1-2 км/ч.
Отново добро катерене в термиките и изпреварване на други крила в тях. Имах няколко мощни и продължителни термики от над 4 м/с средно и бе приятно да усещам как непрекъснато имам скорост и маневреност във тях. При стандартно крило, често в толкова силни термики имаш чувството, че крилото спира да лети напред, а се издига нагоре като бутало в цилиндър, маневреността му намалява и някак лесно можеш да изпаднеш от термиката, въпреки значителният й размер и сила.
За първи път тръгнах да пресичам Джендема с толкова малка височина (около 1600), но условията бяха щедри и ДБДУ-то се справи в сложното качване. По-нататък към малините на Тъжа позатънах и установих някои дребни недостатъци – все пак ДБДУ-то е малко по-слабо маневрено от крилото със спирачки и не можех така бързо да завивам за да избягам от някое низходящо. Като цяло, по-малката му скорост ми ограничаваше претърсванията около бълбуканията. В нуличките и слабите качвания ми се щеше да прави по-плоски завои, защото завоите му са винаги с крен, докато при стандартното крило, спирачките и понякога обратното тяло позволяват кръжене с малък радиус и минимално пропадане. В случая зоната на около нулеви качвания бе достатъчно голяма и успях да се извадя до базата.
Друго преживяване бе над хълмовете между Калофер и Васил Левски, където ме прикова едно -4 м/с с насрещен вятър и в един момент осъзнах, че ще ми е трудно да правя прецизни приземявания върху полянки с размер на носни кърпички, както със стандартното крило т.е. заради по-слабата маневреност и по-ограничената игра със срива, трябва да избирам по-големи кацалки и съответно да наглея по-малко при търсенето на термики и шаренето насам натам.