Март, 2003, Сопот, България, Европа
От
1-ви до 10-ти март в небето над Сопот се проведе отворено (FAI) първенство
за купата на Русия по парапланеризъм.
Въпреки предложенията ни за по-късни дати за провеждане
на състезанието, руските организатори (Дмитрий Гусев, Пьотр Поздняков,
Хаваш Митюнин) искаха да комбинират мероприятието с идването на президента
Путин в България и тежката организационна машина се задвижи. Макар, че предната
седмица времето пусна гювеч за термики и малки прелети никой в България
не вярваше, че началото на март е състезателно време. Но руснаците нали
са ентусиасти взеха да прииждат - кой със самолет, кой с автомобил, а накрая,
след 2 дена път от Москва дойде и основната група със собствен автобус.
1-ви март бе тренировъчен ден и всички се насладихме
на събуждащите се Сопотски термики - до 6 м/с и височина до 2400 м. Вечерта
руските, полските и украинските пилоти се записаха за състезанието (50
евро такса участие), но за "организираните" български пилоти
записването продължи до края на следващия ден и въпреки жеста на организаторите
- 20 евро такса участие и допълнителните всекидневни парични награди, малко
български пилоти уважиха мероприятието (без да броим многобройните зяпачи
и прострелки). Първия състезателен ден тръгнахме добре и макар да си
мислехме, че няма да имаме проблеми в свои води се оказа, че руснаците попиваха
тактиката ни и много добре и бързо се адаптираха. Задачата бе 53 км: старт
Сопот-язовир до с. Васил Левски-завой на Беклемето-финал Сопот. Този ден
осъзнах GPS невежеството си (както и някои други български пилоти)
и предимството на груповото летене при трудни условия - втората точка се
оказа в падащ вятър и в борбата с турбуленцията (един руснак даже го
бе ударил купола по главата) повечето изпонакацахме около нея. Все пак
Збигнев Готкиевич (Полша) направи задачата и се изстреля напред в
класирането.
През следващите дни интригата се въртеше около фаворита
ни Орлин Димов и лепките му (особено Алексей Тараканов, чиито GPS track
log копираше този на Орлин). След издънката ми първия ден и поради липсата
на добро спортно крило аз се отказах от борбата за челни места и реших да
работя за отбора т.е. пусках се пред Орлин, визуализирах условията и от
време на време се "давехме" с някои от нашите конкуренти. Постепенно
нещата се наместиха и Орлин заслужено застана начело, доказвайки класата
си с изпълнението на невъзможни експериментални задачи (като тази до
Калофер и обратно при силен североизточен вятър). От българска страна
впечатление още направиха Стефан Альошев (Течо) и Валери Цветанов,
които смело се пускаха напред напук на дебнещата руска тактика.
Поради туристическите мераци на руснаците 2 дни
с по-съмнително време бяха оползотворени с разходки до София и Пловдив,
докато останалите на Сопот пилоти си полетяха добре. Все пак 6-те задачи
(най-голямата бе 57 км: Сопот-Кърнаре-Калофер-Сопот) справедливо
разпръснаха състезателите в класацията:
1-ви Орлин Димов (Krypton/Nova), 2-ри Алексей Тараканов (Boomerang
2/Gin Gliders), 3-ти Стефан Альошев (Avax RS/Gradient) и те си
поделиха наградния фонд от 1000 USD. Бяха раздадени и много предметни награди
(българската AVA sport и други руски фирми и клубове), да не говорим
за камиона с бира :-)
Освен, че станахме свидетели на най-доброто състезание
по парапланеризъм у нас се убедихме в потенциала на Сопот като най-доброто
място за прелети в България (докато в северна България валеше сняг ние летяхме
по третата задача). Последният ден Пламен Танев от Бургас направи първият
в България свободен парашутен скок от тандем от 1100 м - 8 сек. свободно
падане.
Изключително доволни останаха и руснаците и макар изненадани от силните
условия обещаха да дойдат отново. Появиха се и инвестиционни мераци от руска
страна и дано лифта да продължи да работи и Сопот да се развие като екстрийм
център за централна и източна Европа.
Николай Йотов