ОКОЛО РОЗОВАТА ДОЛИНА

Сопот-Розино-Войнягово-Калофер-Сопот (80.7 км)

    Денят започна с ранни кумулуси които по късно не преразвиваха и не засенчваха много т.е. във височина бе достатъчно сухо за разпадането им (макар и малко бавно). С Мишо и Валери се уговорихме да летим към Златица, но в главата ми все се въртеше идеята за полет около Розовата Долина (мечта от 2-3 години). Както винаги се приготвих по-бързо от останалите и излетях около 12 часа.
   Набрах 200-300 метра над старта и реших да прелетя долината западно от старта. Там усетих, че ще има проблеми с северния вятър и тъй като преди няколко дена почти ме беше удавил на Кърнаре реших да се боря да изляза северно от главното било. Ридът спускащ се към полигона е едно от последните места където можеш да се набереш преди да се превърнеш в ютия сред падащия вятър на Беклемето. В горната част на рида термиките бяха силни и леко турбулентни поради натискащия северен вятър и след като се набрах на около 1800 м почнах да пробивам на север за да се прехвърля от северната страна на острото било югоизточно от х. Дерменка. Преди вр. Гердек тепе изядох един жесток колапс, който ми върза крилото, но след 1-2 врътки успях да го спра и изчистя и продължих с ускорен пулс напред. По нататък хванах хубави качвания над острото било от напечените скали под Дерменка и малко след това се набрах до около 2200. Тогава забелязах Валери няколко стотин метра под мен. За разлика от него на Беклемето не хванах нищо, но бях достатъчно високо за да долетя с прилична височина над Розинската планина. Там тактиката с минаване от север не проработи и намерих някакви разкъсани термики от южната страна, с които се набрах до около 1700 м, подминах комина на Розино и пуснах към радиокулата над Столетово. През това време видях, че Валери продължава смело напред по Розинската планина (по късно разбрах, че се е долетял до Кремиковци). Над кулата бавно се набрах и пуснах към с. Климент, като междувремено забелязах, че един пушек под Кърнаре показваше ЮИ вятър, което разби очакванията ми за силата на северния вятър (по това време Мишо и Ицо били издухани към Кърнаре, от където се поизвадили и кацнали на връщане в Иганово).
   Над с. Богдан се понабрах още малко и без проблеми стигнах с около 300 м височина над терена склоновете на Средна Гора ЮИ от с. Климент. Въпреки, че на СИ и над селото имаше голяма сянка успях спокойно да се извадя в предната част на планината до около 1800 м и пуснах на изток, над билото на планината. Преди Войнягово попаднах на една четворка, която прерастна в мазна седмица и се запитах дали Земята всъщност не е плоска. Тъй като и преди съм имал яки набирания около Войнягово си мисля, че тъй като планината там е доста тясна, тя с лекота се помпи от Карловското и Хисарското поле едновременно.
   После всичко изглеждаше лесно и докато се чудех дали да не разтегля маршрута още на Ю стигнах над с. Михилци. От там поех към Баня без да подозирам за образуването на едно огромното засенчване на север. Над могилките (с форма на женски гърди ;-) ССИ от Баня се поизвадих малко, но ми беше ясно че се намирам в една голяма дупка между планините от която трябва да се махна по-скоро. Колебаех се дали да не поема северно от Домлян и язовира, но заложих на добрите спомените за дежурни термики около с.Левски и поех срещу слаб север по продължение на сянката. За моменти имах слаби улички от нулички, но големите затъвания под с. Левски започнаха да стопяват ентусиазма ми и реших да пробвам около рибния развъдник и ресторант на пътя за Бургас и ако нищо не излезе да похапна малко цаца с биричка. Докато стигна хълма над развъдника височината ми почти се стопи (бях под височината на хълма), когато едно раздрусване и една лястовичка ми подсказаха, че тука има нещо. Концентрирах се и започнах внимателно и търпеливо да обработвам нищожните качвания, насърчаван от пърхащите лястовички наоколо. После качването се увеличи и вече бях сигурен, че няма да огрея ресторанта като клиент (все пак за в бъдеще можем да разработим хълма над него за СЗ ветрове). Набрах се до около 1700 м и се зачудих накъде? Над Калофер един пушек устойчиво демонстрираше Ю вятър, но сенките над Калофер ме разколебаха и реших за се залепя за Стара Планина и да се прибирам към Сопот. Над водоема над Левски (използваме го за точка за състезания) хванах як комин (вероятно от огретите Ю скалисти склонове на Равнец) и се набрах до около 2500 м. Видях един руски делтапланерист също да се вади Ю от с. Левски и тъй като беше още рано (около 3.30) реших да пробвам да направя Калофер. Над него се редуваха слънце и сенки, но с тая височина нямяше голямо значение и бързо го стигнах. Продължих леко над калоферската планина и се чудех дали да ида по на изток, но пушека над Калофер задуха устойчиво от север и реших да не се лакомя за повече. Този път южните склонове и подножието на планината се засенчваха, а за капак ми свършиха батериите на вариото. След дълго тънене по правата на запад пробвах да намеря нещо над хълмчетата над Сушица, но слънчевият Карлово, пушека на сметището и една вихрушка ме обнадеждиха и въпреки, че бях под 50 м реших да се боря докрай и се запътих към мисленото място на термиката, която засмукваше пушека от сметището. И там, в ЮИ край на Карлово отново усетих познатото разклащане и захапах термиката като сляп питбул. В началото коригирах относа и изстисках слабите, но постоянни качвания, а после хванах асансьора вертикално нагоре и се изстрелях на предостатъчна височина за прибиране до Сопот. Към Иганово видях, един пушек здраво полегнал от С вятър и се зачудих дали не е обърнал и в Сопот, но там всичко бе спокойно. Направих една спирала и малко уинговери и към 4.15 кацнах доволен от изпълнената мечта.

Николай Йотов