Невша - с. Лясковец (216 км)
Целта която си бях поставил за тази година беше
да направя прелет над 100 км. Повечето ми досегашни прелети бяха в границите
60 - 80 км... За да може да стане хубав прелет са необходими точно определени
метеорологични условия: да е било няколко дни топло и сухо времето, да
нахлува във височина хладен въздух, да има добър температурен градиент
и постоянен вятър от една и съща посока през целия ден. Такива условия
според мен (човек летящ основно Събота и Неделя) има няколко дни
в годината! Летящите всеки ден може би ще са на друго мнение! Гледайки
прогнозите редовно ми направи впечатление няколкодневното северо-източно
нахлуване, чийто максимум беше прогнозиран за Петък, 8-ми Август. Реших,
че това е ден, който не мога да пропусна и си отложих задачите които имах
за тогава...
Идеята ми беше да съм със Сашо в 9:00 на старта на Невша,
но както винаги организацията ни куцаше и пристигнахме там в 11:30. Все
още нямаше кумулуси, но си личеше че има термика защото вятъра на старта
варираше от 0 до 7-8 m/s. Кумулусите започнаха да се формират като от
някакъв фронт който идваше от изток. В 12:30 вече имаше облаци и над нас
и в края на поредното затишие излетях. Бързо намерих от къде изтича термиката
и започнах да набирам височина. Сашо излетя 10-тина минути след мен, но
явно е нямал моя късмет защото след известно време го видях да каца в
подножието на склона. Тогава реших, че ще летя сам и тръгнах в обичайната
посока - запад. Но на запад нямаше нищо - синьо небе при това с признаци
за инверсия. На юг обаче се виждаха вече формирали се облаци, а освен
това на височината която бях (2000 м) вятъра беше по-северен отколкото
източен. Отказах се от летенето на запад и пуснах към град Смядово. Над
самия град достигнах височина 2200 м и се насочих към Ришкия проход. На
това място Стара Планина е доста ниска и заедно с облаците образуваше
нещо като порта, която ме очакваше да мина през нея... Тръгнах с максималната
височина която успях да набера над село Риш и се насочих към стената на
язовир Камчия - пътя минава съвсем близо до стената и при положение че
бях кацнал щях по-лесно да се прибера... Точно преди язовира беше първото
критично място на полета - бях на височина около 800 м (на око - 200
м над терена) и си бях избрал място за кацане, но попаднах на една
съвсем слаба термика. Въртейки се в термиката и носен от вятъра прелетях
над средата на язовира. Самия язовир е с много нагъната форма и много
ръкави. Толкова красива гледка не бях виждал до тогава от въздуха - слънцето
се отразяваше в набраздената водна повърхност, и правеше водата около
отражението синьо-зелена. Тогава страшно съжалявах, че нямах фотоапарат!
Пожелавам на всеки да види тази гледка по начина по който я видях аз!
От южната страна на язовира попаднах на най-силната термика през този
полет - 6 m/s, която ме извади на безопасна височина за прелитане на котловината
и хълмовете северно от Петолъчката. По време на целия полет този "фронт",
който караше облаците да се съживяват вървеше заедно с мен от североизток
на югозапад. Аз летях точно на границата - зад мен небето беше равномерно
изпълнено с кумулуси, а пред мен беше синьо. Следващия критичен момент
беше точно до град Ямбол. Там бях на 600 м и бях доволен, че първоначалната
цел беше изпълнена (Невша - Ямбол - 106 км), но пак за мой късмет
попаднах на слаба термика, която ме спаси от кацане. От там нататък полета
протече много леко - обработвах всяка термика защото бяха слаби (1,5
- 2,5 m/s), височината варираше от 1500 до 2800 м - толкова беше базата
на облаците в южна България. Преди Ямбол бях направил два неуспешни опита
да се изпикая, но на третия опит успях и се възнаградих с малко вода която
си носех в кокпита. От неудобствата беше останал само студа, от който
треперех почти непрекъснато... Летях точно по посоката на основния вятър,
като непрекъснато ползвах спийд-системата за да поддържам максимално качество
спрямо земята. Успокоих се като наближих град Харманли защото терена над
който летях до тогава ми изглеждаше почти безлюден (може би защото
на картата на GPS-а там е бяло петно).
Прекосявайки река Марица вече бях много ниско, но бях доволен
защото това щеше да бъде втория по дължина полет в България - малко над
188 км. Тогава съвсем изненадващо попаднах на термика, която ме качи на
1900 м и разбрах че границата от 200 км е премината... Последното ми планиране
беше много приятно - съвсем леката поддръжка и попътния вятър ми даваха
качество от 15 до 22 и така наслаждавайки се на вечерното небе кацнах
в 19:45 на 216-тия километър от старта.
Този полет за мен освен най-дългия беше и най-красивия досега...
Направения в последствие анализ показа, че условията не са били идеалните
за далечен прелет... Някой ден когато вятъра във височина е по-силен и
в по-добро направление, термиките са по-мощни и условията започнат по-рано
през деня някой ще прелети 300 или дори повече километри! Това което направих
този ден само за пореден път ми доказа, че парапланеризма е един от най-добрите
начини да видим красотата на нашата природа и че България е едно от най-добрите
места за летене в света!
Далечни полети!
Даниел Димов