Сопот-Грудово - 205 км
Времето си беше яко и макар да знаех, че едва ли ще подобря
216-те километра на Даниел (който подобри моя рекорд преди месец),
реших да направя поне още един голям полет за тая година. На другия ден
трябваше да пътувам за София и Монтана, преди това бях зает с ученици -
така че разполагах само с този ден.
Качихме се рано на старта с Аврам и зачакахме. Беше около
10 часа, тихо и синьо и се чудехме дали са тръгнали термиките, когато мощен
порив ни предупреди за засилването на С вятър по-късно. Не умувах много
и излетях:
Дежурната термика на И чорап работеше, извъртях я и пуснах
на И. Атмосферата се събуждаше и все повече усещах натискането на ССЗ вятър
(особено в горната част на термиките), но за моя изненада долу не
пробиваше и стигнах до Шипка по стандартния път в предната част на планината.
Преди Бузлуджа усетих още по-голямото натискане на С вятър
и предположих, че пред планината има падащи ветрове, та излязох още пред
планината. СИ от Казанлък има едно плато (май му казваха Тюлбито),
където започна едно голямо давене и псуване - бехе толкова рано и деня изглеждаше
супер. В И дъно на платото, стържех много ниско (20-30 м), потях
се като прасе и псувах като хамалин, но все пак успях да напипам качване,
което ме изстреля в базата. Хванах Ю разклонение на планината (това до
Мъглиж и Николаево). Термиките там се създаваха от хълмисто-гористо-полянчестото
плато на С. В края на планината се набрах максимално, защото знаех какво
издухване ме чака пред Твърдица...
Набримчих спиида до дупка и почнах да прелитам огромната
дупка. Вятърът ме тикаше към яз. Жребчево, но успях да мина пред него и
се залепих за едни "плоски" възвишения И от него (не тези дето
се виждат Ю от пътя София-Бургас, а тези зад тях). Изглежда някои като
поръчка ги беше осекъл преди година две, защото изглеждаха много термични,
но от друга страна бяха толкова плоски, че почти бях кацнал на склона. Все
пак от време на време изтичаха по някои яки 4-5 м/с шутове, но бяха толкова
тясни, че ги извъртах само частично. Прецених, че ако остана да чакам следващите
термики, низходящите в паузата ще ме приземят и пуснах още на И по билцето
на визвишенията. Там около една радиокула, се поизвадих и пуснах към опашката
на Средна Гора, където окончателно се извадих в базата.
Там впечатление ми направи един пушек в препланините преди
Сливен, който показваше З, а не ССЗ вятър с който летях досега. Малко се
полакомих да пусна към Сливен, но си спомних за полета на Орлин до Кермен,
реших да не рискувам и продължих с равнинно летене по-нататък.
Колкото и да равен терена, разпознавах някои по-високи
части, които тук таме прерастваха в някви хълмчета. Всичко уж работеше добре,
но и тук започна поредното давене. Въртях единички, връщах се или бавно
се отнасях на И (пушеците долу сочеха всякакви посоки). Наближавайки
Ямбол се зачудих дали да не кацна и да ида на гости на някои приятели -
още повече нататък беше terra incognito. Все пак реших да опитам да продължа,
пък ако се удавя пак ще се обадя на ямболии да ме приберат (да имаш приятели
е голяма работа! Благодаря ВИ!).
Над циганската махала на Ямбол се поизвадих (отдолу
дънеше сватбарска музика и сигурно това ще е откъснало някои балон :-).
По-нататък се зачудих дали да се мъча да се залепя за Бакаджика, когато
едни пушеци ме ориентираха за по-вероятна термика 2-3 км С от Бакаджика
(въобще целия равнинен участък от полета бе улеснен много от пушеците,
визуализиращи вятъра и термиките). Полека условията почнаха да се подобряват
и СИ от Бакаджика се извадих до базата отново.
Преди и след Ямбол, попътния ми вятър отслабваше и изкривяваше
все повече от С, което ме усъмни за вероятната поява на морския бриз. Замислих
се дали да не завия на Ю в завета на Странджата. Все пак утре трябваше да
съм в срещуположния край на България и реших да не рискувам с крайгранични
изпълнения. Така набирайки все по-вяло и движейки се с все по-малка попътна
компонента на вятъра достигнах Грудово. На другия край на града, въпреки
балоните, безоблачното небе и визуализиращите бриза пушеци ме отказаха от
борбата и кацнах на разклона И от градчето.
Сгънах и разбрах от дежурните фенове - хлапетата, че скоро
няма транспорт за Бургас. Все пак късмета ми още работеше и бързо хванах
стоп. В Бургас се видяхме с приятелите на чашка ракия и салата рапани и
после хванах нощния влак за София.
Докато съм спал във влака сигурно съм се усмихвал от щастие,
че излитайки от Сопот видях морето.
Николай Йотов
Някои технически подробности:
Крило: Trance 27 / Mac Para (на крилото съм му малко над долната
граница)
Подвесна система: Race / AVA sport
Прибори: обикновено варио, което повече слушах отколкото да гледам.
Фотоапарат: Nikon 401S - подарък от Йоханес Дамиш
Вятър: 5 m/s NNW
Термики: 2 m/s avg, 6-7 m/s peaks
База: 2800 m amsl.
Скорост: 25.6 km/h
Бях доста погълнат от полета и нито бях гладен и жаден и също не ми се пикаеше.
Интересно е че този полет от 205 км трая 8 часа, докато предния от 201 км -
6 часа. Извода е че когато правех рекорда съм летял със по-силен и по-попътен
вятър (СЗ), а при този полет вятъра беше по-слаб и не напълно попътен (ССЗ).
И при двата полета силата и височината на термиките бяха подобни.
