Open Russian Cup 10-20 април 2004


След смърта на един български пилот по време на тренировъчния ден, състезанието Отворена Купа на Русия започна.
Първите няколко дена лошото време даде малко време за размисъл и спокойствие. Докато някои се отдадоха на разходки из България, други полетяха на Войнягово, а двама гърци помогнаха за доизчистването на старта, като се придървиха около излитането.

Над 70 пилота от Русия, Украйна, Казахстан, България, Полша и Гърция нетърпеливо чакаха:

16.04 Първи състезателен ден

Според прогнозите този ден се очакваше дебел инверсионен слой от 1500 до 3000 м. Въпреки синьото небе, липсата на прострелки и прогнозите за влошаване на времето, бе дадена голяма задача:
S1 (старта на Сопот)
10 (водоема СИ от с. В. Левски)
L1 (поляната до лифта)
11 (Калоферски манастир)
L1 (поляната до лифта)
Общо: 63.4 км

Излетях един от първите и веднага се насочих към дежурните термики на източния чорап. Термиките бяха тесни, резки и слини. Набрах малко височина и се върнах към старта да потърся продължението на качването. Изглежда имаше нещо защото получих един от най-зверските си колапси.





Не мисля че съм направил някаква грешка (освен че бях лек на крилото). Помня само как падах покрай скалите на старта и знаех че няма време за запасен... когато друснах на крилото то се изстреля наляво и коланите се усукаха. Особено важен бе момента когато разпознах че крилото се оправи (20-30 м над земята) и го оставих да лети като го насочих извън скалите (аз гледах към скалите). После се разсуках и продължих да летя, но преживяването ме срина психически за цялото състезание.
По нататък докато чаках и се набирах около старта се нагледах на изпълнения - един получи колапс, изнегативи крилото и кацна леко под старта; друг хвърли запасен зад старта (пак поради асиметричен колапс). После разбрах че Течо се е опитал да кацне на старта и притеснявайки се от евентуално изстрелване на крилото напред след едно повдигане, изнегативи крилото и си счупи ръката. По нататък друг руснак също на кацането видял че не му достига поляната за кацане и също сринал крилото при което също си счупил ръката...

Направих първа точка с малка височина и после изваждането ме позабави, та реших да че няма смисъл да се напъвам за челни места и продължих да летя туристическата. като стигнах Сопот ЮИ вятър бе усилил, пропуснах да се набера преди точката и после участъка срещу вятъра ми се стори излишно труден и рискован и реших да кацна. Веднага след приземяването ми казаха за друг "приземен" парапланер на скалите по склона СИ от Сопот. Втурнахме се го спасяваме. Един руски пилот (когото организаторите пропуснаха да наградят за геройството) кацна на скалната площадка до жертвата - оказа се Марина Панушева, която била в кондиция но със съмнения за гръбначни поражения. След яко катерене по скалите отидохме до нея - тя охкаше и се тюхкаше колко умни сме били да кацнем, а тя продължила да лети напред и ниско по задачата. Руския доктор я прегледа, даде обезболяващи и зачакахме транспорта - шефа на спасителите - Цвятко Цветков се обади на спасителния вертолет в Пловдив, от РВД-то междувремено ни спряха задачата и без много умуване вертолета излетя от Сопот. Но понеже българите сме много умни - не изчакаха спасителите от въртолета ами потеглиха ей така - двама пилота и един механик. Междувремено подготвихме мястото на инцидента (скатахме крилата и обозначихме посоката на вятъра) и пратихме GPS координатите си. Последното мяй нямаше голям смисъл щото вертолета (дойде за около 15 минути) кацна на поляната на лифта. Там Тони се качи при тях да ги насочва към нас. Ние междувремено крещахме на прелитащите пилоти които завършваха задачата да се махнат, но те - като камикадзета летяха право към целта. Накрая дойде вертолета, зависна, хвърлиха ни една кука и два карабинера и казаха оправяйте се ;-о добре че междувременно спасителите от Сопот успяха да свалят вакуум матрака от старта и да го качат при нас. Сложихме Марина на матрака и я закачихме на една опорна точка. По нататък подпирайки матрака и тя държейки въжето бе изтеглена с лебедката (поради наклона на терена вертолета не можеше да слезе по-ниско - лопатата свистеше на 1 метър от скалите - пилота беше ас). По късно разбрахме че Марина е имала компресивно счупване на 6-ти гръден прешлен, но без усложнения.
По нататък имаше случаи на придървени пилоти - но нищо особено на фона на другите екшъни.

Резултати от първия състезателен ден.
Орлин Димов е първи, 24 секунди след него е Николай Шорохов (Русия и 3-ти в света).
Тъй като траклоговете на Орлин и Шорохов са почти идентични ще опиша основните разлики между тях: и двамата закъсняват с влизането в стартовия цилиндър, но Орлин го прави няколко секунди по-бързо и около 150 метра по-високо от Шорохов. По пътя към L1, Орлин се движи по-отпред на планината, възползва се повече от попътния вятър и повечето термики там, а Шорохов изостава. На L1 Орлин е в 15:13:45 ч на 1443 м, а Шорохов в 15:15:49 на 1309 м. И двамата правят 11-та точка почти по едно и също време (атакуват я от около 1850 м височина). При надреварата към финала Орлин печели защото още лети по-отпред на планината и използва повече попътния вятър. И двамата пристигат с височина около 250 метра над финала.


По интересено е сравнението на полета на Петко и Орлин/Шорохов.
Tраклога на Петко е тъмносин, а на Шорохов - светлосин.
И двамата тръгват много рано преди останалите и чакат на края на цилиндъра - Шорохов отгоре (1700 м нмв) и навътре в планината, а Петко на ръба на планината (1400 м). В началото на отварянето на задачата Шорохов е по-бърз но му предстой да измине малко по-голямо разстояние и някъде над Сушица Петко го застига (полета на ръба на горския пояс е с повече насрещен вятър, но с по-чести преминавания през термики, докато захода отзад преминава и през низходящите на откъснатите отпред термики, което забавя руснака). На 10-та точка Шорохов прави точката по-кратко и набира преднина (1621 м, 14:45:20 часа), а Петко изостава с 2.5 минути (1353 м, 14:48:06 ч). На връщане към планината Шорохов прави грешка и се връща по-бързо към планината, докато Петко кара по-напряко и се връща по-косо към планината с което изминава по-малък път, стопява преднината на Шорохов и дори печели половин минута. На скалата с дежурната термика по средата на Равнец, Шорохов прави втора грешка и се спира да набира височина, докато Петко пуска на границата на горския пояс (където се откъсват и термиките) и използва попътния местен И вятър да набере още преднина. Така използвайки местния опит Петко прави L1 в 15:12:44 ч на 1103 м, а Шорохов в L1 15:15:49 на 1309 м. Изглежда че напреварата е ожесточена защото и двамата не правят съществени набирания преди L1. Наобратно към 11-та точка ги чака насрещен вятър. След Сопот Шорохов започва да се набира, а Петко залага на дежурната термика над водоема на Карлово. Там траекториите и на двамата се събират, но Шорохов е 100 метра над Петко. Пак Петко се движи по по-права линия, докато заобикалянето на Шорохов води до изоставането му с половин минута (летенето по-навътре от спусъците на термика води и до стопяване на височината му). По пътя към 11-та точка Шорохов решава да набира височина и се забавя, докато Петко прави точката в 15:56:23 ч на 1159 м, а Шорохов в 16:-03:-6 на 1526 м (и този път той навлиза по-малко в цилиндъра отколкото Петко). Пропуснатото набиране преди 11 точка коства и удавянето на Петко, но браво за хъса му.

17.04 Втори състезателен ден

Въпреки прогнозите за лошо време, прострелките показаха че има надежда и дадохме следната задача:
старта (S1), завоя на Беклемето (02), водоема на В. Левски (10), Поляната до лифта (L1): 50.4 км

Първия участък към Беклемето се оказа лесен и със силни термики. Наобратно много видяхме проблем със силния И вятър и само най-бързите успяха да го вземат преди засенчванията. Над старта Шорохов изблъска Орлин от една термика и така взе преднина, която се оказа фатална и окончателна за крайното класиране за деня. Трака на Шорохов е розов, а на Орлин тъмно син.



Много пилоти кацнаха около полигона и в завода в Иганово, но като цяло имаше малко проблеми.
Вижте и резултатите за деня

18.04 Трета задача

Деня изглеждаше депресиращо мрачен. Чудехме се дали да правим състезание по доцелно кацане, но като се качихме на старта и видяхме че въпреки липсата на слънце прострелките се набираха, решихме да дадем вчерашната задача само че наобратно:
Старта, водоема на В. Левски, Беклемето, поляната на лифта.

Интересното на задачата бе скоростната отсечка до Беклемето (02) - така връщането към Сопот срещу вятъра не насилваше пилотите да се завират в роторите т.е. взимаха се точки за километри (до Сопот) и точки за скорост (до 02). На отиване към 10-та точка се движехме по мътните слънчеви петна които пускаха изненадващо добри термики. Към 10-та точка пуснах доста ниско (с Шорохов се разминахме на една и съща височина, но той беше направил вече точката). На точката имаше слабо качване което не обработих, а сбърках да се върна в сенчестата планина. Там пропадане. Върнах се над водоема, хванах термика и почнах да набирам. Грубата грешка бе че изоставих това набиране в тая немотия и пак отидох да проверя планината за термика което ме удави. Някои по късно използваха тази термика, а по-късно нахлу някакъв студен въздух и въпреки тоталното засенчване се образуваха кумулуси под високите термики и няколко пилота затвориха задачата.
Основната грешка на Орлин бе че не се набра след старта а пусна напред по ръба на планината, докато Шорохов се набра добре навътре и дръпна с няколко минути пред останалите за цялата задача.



Трака на Орлин е в тъмносин цвят, а на Шорохов в розов.
Резултатите от деня вижте тук.

19.04 Лошо време

Лошо време без задача. Е не без инциденти де. Вечерта имаше банкет на х. Незабравка и въжето на лифта се откачи (май поради люлелещи се по седалките пияни руснаци), така че доста пилоти изкараха час и половина на студения дъжд на лифта, но после наваксаха в хижата :-)

20.04 Четвърта задача

Въпреки че някои състезатели си тръгнаха, тези които се бореха за челните места бяха тука, така че се взе решение за още една задача:
Сопот-Калоферски манастир-Сопот

Този път си взех баласт. Излетях навреме и зачаках на границата на стартовия цилиндър (на двама руснака скъпите прибори им показали по-ранно време и те навлезоха в цилиндъра по-рано поради което бяха декласирани). След като преживях няколко затъвания по деретата поради низходящите и ротора от ЮИ вятър успях да излеза пред планината, на водоема на Карлово се набрах сносно и настигнах основната група която отново идваше отвътре и отгоре на планината. Е при вятър с Ю компонента излизането от планината е още по-бавно и тънещо. Напред водачите вървяха и въртяха скоростно и увеличаваха дистанцията. На скалата се набрах, после пак (летях за правене на задачата, а не за скорост). Пред мене Виталии се посади в едни дървета. Към края на Равнец направих едно добро набиране с което направих калоферския манастир, а тези които пуснаха с по-малка височина имаха проблеми с набирането при завръщането от планината. После лека полека хванах границата на горския пояс, където от време на време ненужно въртях разни термики защото виждах давещи се пред мен и зад мен пилоти. Накрая между Сопот и Карлово имаше едно дълго голямо вдигане и излезох няколко стотин метра над финала. И този ден имаше ексцесии - руснаците се завираха по деретата, придървяваха се, хвърляха запасни, блъскаха се във въздуха... въобще цялото състезание си бяха камикадзета :-) за родину и напред-



Трака на Орлин е тъмносин, на Шорохов - розов, а моя - черен цвят.

Та като цяло времето на Сопот пак се смили над нас и се насладихме на едно интересно състезание, въпреки многото инциденти :-0

Николай Йотов