Затворените камери - за какво е целият този шум?

Статията, която ви предлагаме се появява в априлския брой за 2001 на списание Cross Country Magazine и я публикуваме тук с любезното разрешение на редакцията.

Малко история

В света на парапланеризма има идеи, които са наистина нови, но частично затворения атакуващ ръб със сигурност не е от тях. За пръв път видях крило с частично затворени камери през 1993. Крилото беше чешко производство и доколкото си спомням, всяка втора камера по цялото протежение на атакуващия ръб беше затворена.

Спомням си и че пилотът споменаваше за проблеми при изпълването на крилото с въздух, което не ме учуди. След това коментарите по тази концепция почти напълно затихнаха.

От друга страна, през годините, дизайнерите имаха определена тенденция да затварят все повече и повече камери в краищата на крилата. През 1990 повечето парапланери имаха по 2 напълно затворени камери в краищата. Този брой обаче се увеличаваше, и мисля че Nova Argon например, има по 8 напълно затворени камери във всеки край.

Проблемите при крило с повече затворени камери се появяват при колапс. Тогава частта от крилото със затворени камери не може да колабира и остава изпълнена с въздух. Ако тази твърда част от крилото бъде захваната от "омекналите" върви, това може да предизвика силно челно съпротивление, водещо до резки развъртания, спирали, и дори кравати (оплитания на крилото във вървите - бел.прев.). Ето защо изглеждаше, че лимитът за брой затворени камери беше достигнат.

Ново пробуждане

Тази концепция отново се появи на сцената през пролетта на 2000, когато Advance пуснаха няколко прототипа Omega 5 competition с частично затворени камери по цялото протежение на атакуващия ръб. В ръцете на Анди Хедигер, един от тези прототипи стана победител в Световната Купа за 2000, и това съвсем очаквано разпали отново интереса на дизайнерите към затворените камери.

Никой не може със сигурност да твърди каква част от успеха на крилото се дължеше на затворените камери, но те със сигурност не пречеха и всички бяха съгласни че изглеждаха добре.

Защо затворени камери?

Няма съмнение, че докато крилото е нормално запълнено с въздух, затворената камера е аеродинамически по-чиста от отворената. А щом аеродинамиката е по-добра, това води до по-малко челно съпротивление, от което пък следват по-добри характеристики и повишена стабилност.
Само че нещата не са толкова прости, като да затвориш половината или дори една трета от камерите. Има няколко технически проблема, които трябва да бъдат решени при проектирането на крило със затворени камери. На първо място, това е проблемът с изпълването с въздух при старта, с който се беше сблъскал нашия чешки приятел преди години: ако започнете да затваряте повече камери, става все по-трудно крилото да се изпълни с въздух достатъчно бързо, особено в централната му част. Вторият проблем е да се постигне равномерно налягане във всички камери по цялото протежение на крилото.

Различни вариации.

Интересно е да се види как различните производители са решили тези проблеми в техните проекти с частично затворени камери.
Omega 5 на Advance е снабдена с полу-кръгли отвори, при които напрежението по целия атакуващ ръб се пренася в горната част на отворите. С оглед да се позволи повече въздух да навлезе в крилото при старт, на стратегически места по ръба затворените камери са "пропуснати", особено в средата на крилото, което силно улеснява изпълването с въздух при старта.

След това идва Edel Excel, при който всяка трета камера е затворена. За равномерно разпределяне на напрежението, в долната част на отворите са сложени усилващи ленти, позволяващи повече въздух да навлезе в крилото при излитане. Освен това, отворите са направени по-големи от тези, които бихме очаквали за крило от клас performance.

Накрая идва моето собствено крило - Airwave Magic, с изцяло отворени камери в цeнтралната секция, следвани от камери, които се отварят диагонално, създавайки трапецовидни отвори. Тази форма на отворите пренася напрежението в горната им част, а отворената централна секция позволява достатъчно въздух да навлезе при старта. Разбира се, аз съм напълно предубеден и намирам моето собствено решение на проблемите за най-елегантно, но също се и надявам да видя дали някои от дизайнерите ще намерят по-различни решения. Различните дизайнери виждат проблемите по различен начин и аз се радвам на разнообразието, на което съм свидетел.

А какво да кажем за повторното изпълване (Reinflation)?

Много пилоти ме питат дали затворените камери не правят повторното изпълване по-бурно, водещо до по-голям риск от скъсване на върви. Отговорът не е така прост и не може да бъде само да или не. Нека обясня подробно.
Съществуват два типа повторно изпълване след колапс:
1) постепенно изпълване, и
2) шоково изпълване

Постепенното изпълване започва от частта от крилото, която не е била изпразнена от колапса. Въздухът от тази отворена част преминава в колабиралата част през вътрешността, в близост до изходящия ръб и постепенно изпълва колабиралата секция. Този тип повторно изпълване е плавно и контролирано, а крилото се връща към нормален полет без стресови реакции. Тъй като това постепенно изпълване става от движението на въздуха вътре в крилото, затворените камери нямат никакво влияние в процеса.

Шоковото изпълване е различно. То обикновено се получава, когато част от колабиралото крило "хваща" въздушния поток, поема въздух и крилото се възстановява със силен удар. Обикновено този вид възстановяване не представлява проблем, но при някои крила то става с такава сила, че парапланерът колабира отново или дори прави крават. Според мен, затворените камери могат да намалят вероятността да се получи такова шоково изпълване, въпреки че от разговори с тест пилоти разбирам, че според тях нещата стават дори по-лоши.

Ако пробвате крило със затворени камери, моят съвет е да не прибързвате със заключения, че начинът по който лети крилото се дължи на затворените камери. Трябва да помните, че всеки нов модел крило е синтез от десетки променливи, и затворените камери са само една от тях. Единственият начин да се установи ефекта от затворените камери е да се лети с два идентични парапланера, единият с изцяло отворен атакуващ ръб, а другия - с частично затворен. Правил съм това, и общото ми впечатление е че няма голяма разлика по отношение на повторното изпълване след колапс. В същност, единствената голяма разлика между двата типа крила е в стабилността на атакуващия ръб при високи скорости; тук затворените камери определено правят крилото по-сигурно при висока скорост.

2001 със сигурност беше година на затворените камери за много производители, които въведоха тази технология във всичките си класове. Както повечето нововъведения в парапланерите, ползата от затворения атакуващ ръб не е огромна, но виждайки че това и не пречи, и след като техническите проблеми бъдат решени, сигурен съм че в бъдеще ще виждаме все повече крила от този тип.

Брус Голдсмит

Материалът е публикуван с любезното съдействие на

Четиво за начинаещите

Парапланер на старо

Честният избор

Бек протекторите

За затворените камери

Слизайте, викат ви по спешност!

50 съвета за парапланеристите

^начало^