SKYNOMAD©
Всички права
запазени!
Рекордите
Тук ще видите снимки от първия скок с парашут от тандемен парапланер в Република България, изпълнен на 02.09.1999 г.
Старта на Сопот. Парашутист Пламен Танев с парашут "Cluds".
Пилот на парапланера "Condor Tornado " Галин Байкушев
.
Галин и Пламен се подготвят за излитане от старта на Сопот
На височина само 200м над поляната за кацане Пламен скача ...
... и се приземява успешно на кацалката
Снимка за спомен след историческия скок
От 24.12.2001 до 01.01.2002 г. бургаският тим се събра в гр.Сопот, за да бъде изпълнен поредният скок с парашут от парапланер. Подготовката за скока се проведе в гр.Бургас, така че още със самото пристигане, бе изпълнен скок от тандемен парапланер "Condor" с пилот Галин Байкушев и парашутист Пламен Танев с парашут "SP-6". При хубаво време, на височина 239 м, Пламен се отцепи от парапланера. Парашутът му се отвори автоматично и той се приземи успешно на поляната пред долната лифт-станция в гр.Сопот. След разбора на скока се изгради стрегия за разчетното отцепване и управление на парашута (определянето на разчетната точка с прострелка отпадна). Времето не позволи да се извърши втори скок за деня, но поставените задачи бяха изпълнени и екипът се оттегли на заслужена почивка в базата на Планинската контролнo - спасителна служба, която ни бе любезно предоставена за отдих и подготовка.
До 31.12.2001 г. лошото време и обилният снеговалеж не ни позволиха полети. Hо на 31.12.2001 г. се изпълниха два скока от 360 м височина с парапланер "Condor" и пилот Венци Господинов, а парашутистът отново бе Пламен Танев с парашут "SP-6".
Трудностите, пред които се изправи екипът във въздуха бяха решени прерфектно, въпреки напрежението, което цареше на старта. На 24.12.2001 г. след излитане левият крак на пилота остана блокиран от окачващата система на парашутиста в свито задно положение. Това означаваше травма на пилота при евентуално приземяване с парашутиста.
На 31.12.2001 г. поради неравномерното регулиране на окачващата система, след излитане парапланерът започна да завива (тегли) на ляво. Пилотът (Венци) контрира, за да запази посоката, но парапланерът загуби хоризонталната си скорост, проявяваше склоност към срив. На парашутиста (Пламен) се наложи да разкопчее гръдния си колан на парашутната система в условията на висок риск за живота му и да освободи осигуровъчното въже, причиноло неравномерното разпределение на натоварването на парапланера. Ситуацията бе овладяна, благодарение професионализма на пилота и героизма на парашутиста. В резултат скокът бе осъществен. След разбора бяха отстранени всички нередности и третият скок се осъществи безпроблемно.
На 04.03.2003г. в Сопот бе осъществен скок с парашут-крило от тандемен парапланер. Бургазлията Пламен Танев скочи от тандемен парапланер MAC Para Pasha, управляван от Даниел Димов (клуб "Прелет"). След 7 секунди свободно падане, Пламен отвори парашута си.
Никой досега в България не бе правил такова нещо!
На 2 май бе проведен първия полет с парапланер с помощта на активна лебедка в България. Мястото на изпитанието бе стадиона в с.Ветрен (Бургаско). Точно в 20:00 тест-пилотът Галин Байкушев с парапланер Airea Tension, теглен от лебедката, успя да се издигне на 12 метра височина, след което се отцепи и кацна нормално. Единствено ограниченият терен не позволи издигането на по-голяма височина. Затова ние от бургаския клуб ще проведем още тестове на поляна с дължина около километър. Ето какво разказа Галин за своя полет:
...След като стигнахме до етапите с опитите всички пара-маниаци от
Бургас се изнесохме в с.Ветрен, където ни бе и ремонтаната база. На
01.05.2004г. изтървахме времето...вятъра се усили и до късно вечерта
не стихна, но ние доработвахме детайли по лебедката. На 02.05.2004г.
вече ентусиазирани излязохме на стартова позиция на стадиона в с.Ветрен.
Нас ни тресеше предстаровата треска и докато намотавахме въжето на макарата
- вятърът пак ни изненада и то "отзад"- усили се. Дето се
казва провал по всички линии. Нервите на някои пара-маниаци не издържаха
и седнахме на бира и люти размисли в селската кръчма, а нас в това много
ни бива.
Към 19:30 ч същия ден вятърът взе да стихва и аз пощурях, но бяхме останали
само трима (Весо Шишков, Никола .... и аз) крайно недостачна бройка
хора "за сейра", но ръкавицата бе хвърлена. Установихме се
на стадиона... и вързахме един парашут "ПараФойл" с тежест
за въжето и дадохме тяга на лебедката.
Ужас! Надутият парашут с тежеста непомръдва, камо ли да литне. След
като разбрахме къде е проблема ... отстранихме го и УРА парашутът тръгна
и полетя - за малко. На около 1 метър от земята въжето се скъса за наш
пореден УЖАС. Аз се ядосах защото тази идея, ми бе дадена от един парашутист,
а аз самия бях против нея. Но всички от клуба я одобриха като по-безопастна
- явно съм им ценен. Скритият проблем, бе в съпротивлението на "ПараФойла"
което е голямо и в последстие открихме дефект във въжето.
Така ... след като видях грозната гледка, аз бях меко казано разярен,
дето се казва нищо не ме свърташе на земята. ЗА ТОВА ГРАБНАХ ПАРАПЛАНЕРА
СИ "TENSION", ОТЦЕПКАТА (собствено производство, теоретично
проектирана, но практически неизползвана) ЗАЦЕПИХ СЕ ЗА ЛЕБЕДКАТА И
ПО СТАНЦИЯТА КАЗАХ НА ОПЕАТОРА ДА ЗАПОЧНЕ ОТБРОЯВАНЕТО. ТОЙ МИ ОТКАЗА
ЗАЩОТО МУ ТРЯБВАЛО ЧОВЕК КОИТО ДА НАПРАВЛЯВА ВЪЖЕТО КЪМ МАКАРАТА...КАЗАХ
МУ ДА НАМЕРИ БЪРЗО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА И ДА МЕ ВДИГА. ПРОБЛЕМА БЕ РЕШЕН
ОТ ЕДНО ДЕТЕ, КОЕТО С ЕДНА КУКА НАПРАВЛЯВАШЕ ВЪЖЕТО - НЕДОСТИГАХА ХОРА.
ТАКА НАЙ-СЕТНЕ УСЕТИХ ОПЪН ОТПРЕД И С ПРАВ СТАРТ ВДИГНАХ БЕЗ ПРОБЛЕМ
КРИЛОТО, ПОСЛЕДВАХА ДВЕ КРАЧКИ И БЯХ ВЪВ ВЪЗДУХА. Крилото се държеше
невероятно добре... дори обрах леко управленията, подадох леко команди
в ляво и дясно - всичко бе перфектно, крилото ме слушаше. Последва рязко
отпускане в карабинерите и разбрах, че оператора на лебедката ме е отрязал....Постигнаме
7м височина, стабилно излитане и издигане с 0,8 м/с все пак 1 опит.
Вторият опит премина без проблеми, дори реших да изпробвам отцепката,
като с целия си акъл пуснах управленията свободно и в момента когато
реших да се отцепя ме удари лек порив, който ми върна крилото назад.
Аз разбира се точно тогава се отцепих по Закона на Мърфи, но всичко
мина без проблеми. Само оператора се уплаши да не би пак да се скъса
въжето, но уплахата му бързо премина. С втория опит постигнахме 12м
и 1,4 м/с качване....без никави проблеми.
Сега се подготвяме за по-сериозното изпитание - с 1000м въже на каква
височина можем да се издигнем и с каква скорост. Стартът като местност
е избран, времето като прогноза ни удовлетворява за 07-10.05 само оператора
на лебедката да се оправи и може би ще ... Това после ще разпрявяме
:-)
След известно време отново бе направен опит, като Галин успя да се издигне на 54м височина.
Видеозапис от полета може да си го свалите от тук. Клипът е с големина 30МB.
Екипът е готов да приема нови членове за нови екстремни задачи, но изискванията към тях са да са се доказали, като добри парапланеристи (парашутисти) сред парашутиската и парапланириската гилдия.
Няма да ви казваме за високия риск и отговорностите.
Все пак сме първопроходци!!!
